“Ей, слушайте сега… новото поколение е меко, като кисело мляко, което е забравено в хладилника.
Хората са нестабилни, събират се, за да смучат енергия един от друг — като паразити на тиймбилдинг.

Канада? Много учтиви… в България ги наричаме наивни.
Телевизията обича идиоти. Идваш, говориш глупости — бум! Национален ефир.

Исус съществува, брат, ама като моята ерекция — никому не трябва.
Бях в църква и една жена каза: “Родителите ми са починали.”
Моят мозък веднага: “Супер, ще ти направя ново семейство — с мен като шеф!”

И за Krav Maga… усещането е като да правиш shadow fight, а после… да се самообслужиш.
Млади мъже, които ги ghost-ват: това е цялото упражнение.
И накрая, една жена идва, носи боклуци, плъхове… Аз живея в Hell’s Kitchen, само че без Гордън Рамзи, брат!”

🔥 MIRO G — NEW TAKE ON SCRIPT 2 (Humans Are Scabies, Crown of Plastic)

“Човекът е болест.
Вика в празнотата, лъже, смуче Земята като снакс.
Разумът му? Геноцид, реклами и copy-paste творчество.

Хората не създават. Те дренят.
Наричат се ‘корона на еволюцията’.
Корона от пластмаса, кръв и Wi-Fi.

Брат, ако това е връх на живота — аз вече се махам.
Аз съм плъхът, който се скрива под масата и чака света да приключи.”

🔥 MIRO G — NEW TAKE ON SCRIPT 3 (Bleeding Hand / Existential Meltdown)

“Събуждаш се в 9:00 сутринта, ръката ти кърви… и не те изненадва.
Кафето ти има вкус на съжаление, душата ти е изтекла от 2017-та.
Хората ти казват: ‘Покрий я!’ — а аз им казвам: ‘Баба, душата ми се разпада отдавна. Това е просто ъпдейт на Windows.’

Работата? Съобщения: ‘Готово, шефе.’
После в тоалетната плачеш като expired сирене.
Доктор? Не. Трябва ми техник: “Брат, рестартирай ме. Преинсталирай purpose.exe.”
Ръката ми кърви… но поне е честна. За разлика от всичко останало в живота.”

🔥 MIRO G — NEW TAKE ON SCRIPT 4 (Bleak Life, Sewer Rat)

“Добър вечер… или утро. Не знам. Аз съм на третото кафе и четвъртата екзистенциална криза.

Животът е износен като 17 развода и една провалена пирамида.
Емоции? Изпържени.
Щастливи ли сме? Не. Тъжни ли сме? Не. Просто мигаме в празнотата като стар Windows.

Огледалото ми казва: ‘Изненада, още си жив!’
Хапчета навсякъде: за щастие, спокойствие, да оцелееш до края на смяната.

Животът те бута — сутрин, работа, вкъщи.
И накрая… свършва някъде в тъмна канализация, като плъх, който даже бездомните котки отказаха.
И знаете какво е най-лошото?
Този плъх поне не плаща наем.”