1. “България е Reality Show без Камери”
("Bulgaria is a Reality Show Without Cameras")
Брат, аз не живея — аз съществувам между пенсиите на родителите ми и касовите бележки от Лидл.
Ние тука не се раждаме — ние изтичаме от утробата с влошено кредитно досие! И вместо плач, бебето казва: "Дай бележка за здравна осигуровка, че ще ми я търсят в Пирогов!"
И ходя по улицата, гледам баба, дето продава магданоз до кенефа на автогарата... И си викам – тя има повече работни часове от целия парламент, брат!
И после ме питаш защо съм гневен?!? Защото реалността ми е театър на абсурда, а аз съм касиер без сцена!
2. “Ако още веднъж чуя ‘всичко се оправя с време’...”
Айде да ти дам часовник да си го навреш в ректума с циферблата навън!
С ВРЕМЕТО се оправя само сиренето в хладилника – не и мозъка на обществото.
Какво точно чакаме – Бог да слезе с нотариус и да пренапише Конституцията?!?
Тук времето не лекува – то те натиска, натиска, натиска… докато не станеш толкова кух, че вече дори няма ехо в главата ти. Само едно монотонно “Живей си живота, бе, братле…”
Живей го?! С какво? С тая инфлационна хартия дето я наричаме „заплата“?
Дайте ми само един ден без тъпаци и ще повярвам в Бог. Ама няма. Вселената е групов чат на олигофрени.
3. “Аз не съм депресиран – просто живея в България на 2025”
Не съм болен. Не съм мързелив. Не съм загубен.
Просто всеки път като си вдигна главата от пода, някой идва и ми я рита обратно!
Ако не е работодателят с "няма пари, ама има мотивация", е кварталният философ с фейсбук статус:
"Ако не си богат, значи си глупав."
Брат, аз не съм глупав. Просто родителите ми не продаваха кокаин през 90-те!
И не искам да се интегрирам в нищо. Аз искам да съм повреден софтуер, да се ресетна, да отида в полето и да вия срещу Луната!
Щото тука само тя свети без да ми иска пари.
4. “Тялото ми е гробница на амбиции”
Гледам се в огледалото. Изглеждам като човек, който е водил битка с живота… и загубил.
Имам шест дипломи, четири бивши, две паник атаки и едно дълбоко убеждение, че реалността е спинена зала за покер.
Няма правила. Няма логика. И дилърът пуши Spice зад гърба ти.
Всичките ми амбиции са сега мемета в мозъка ми.
Идеи, които не станаха бизнеси.
Вдъхновения, които умряха в понеделник сутрин.
Сега просто седя, чакам и се чудя — дали ако си сложа ръката в контакт, поне ще почувствам нещо истинско?
5. “Вие не ме дразните. Вие сте проклятие с лице.”
Имате лица на хора, които четат мотивационни цитати и после ритат бездомни кучета.
Пишете "мир и любов" и същевременно крещите на сервитьор, че няма соев лате.
Не ме натоварват проблемите – натоварват ме хората, които се преструват, че ги няма.
Всеки тук се прави на буден, а спи с отворени очи.
И не ме е страх от бъдещето – страх ме е, че ще прилича на днешното, само че с още повече инфлуенсъри и по-малко ток.
1. „Полов акт със социума“
Хората не разбират…
Аз не искам секс — искам някой да ме разбере докато мастурбирам върху екселска таблица с несбъднати мечти.
Животът ми е тъп порно филм, където няма диалог, само задължение,
и всяка кулминация е... съкращение от работа.
Опитах се да флиртувам последно с жена.
Казах ѝ „Имаш очи като фискален бон от бензиностанция – отчуждени и празни“
Тя ме погледна като търговски обект без касов апарат.
Казала, че имам "red flag energy".
Не, маце, аз съм червен килим към Ада. Стъпвай смело.
2. „Финансово разпятие“
Един приятел ми каза да си водя бюджет.
Да пиша разходите. Да знам къде отиват парите.
Брат, те не отиват. Те бягат от мен, като от баща алкохолик в Сливен.
Какво да напиша?
-
Кафе – 2.30
-
Надежда – 0.00
-
Смисъл – ∅
И после — ей ти инфлуенсър, дето продава лайф коучинг, и ми обяснява как да „мисля като богат“.
Как да мисля като богат, бе?! Аз мисля като хлебарка в микровълнова!
3. „Женски крака и бесилки“
Да, правя си проучвания.
Поглеждам крак. Поглеждам друг крак. После гугълвам как да се обеса без да събудя съседите.
Сексът вече не ме вълнува.
Вълнува ме пълното заличаване на съзнанието в момент на удоволствие.
Искам жена да ме удари с бутилка "Троянска сливова" и да извика "НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ ОБИЧА НИКОГА!"
… и аз да свърша от това.
4. „Религията е Uber за отчаяние“
Пасторите имат „видения“.
Нарича се фискална халюцинация.
Виждат църква, а мечтаят за 9% ДДС и BMW X6.
Нали Господ казал: "Обичай ближния си" — ама не каза: "Чарджай му по IBAN, братко".
Математик ми обясняваше, че вярва в отвъдното.
Казах му — и аз вярвам.
Аз вярвам, че ще умра без никой да помни какво съм бил.
И то ми дава спокойствие.
5. „Концлагерът като метафора на живота“
Казах го преди:
Животът е концлагер без охрана, защото всички сами се вкарваме вътре.
Сутрин ставаш. Душата ти още спи.
Чашата кафе е като последно желание преди разстрел.
И пак отиваш. В офиса. В мола. В метрото.
И доброволно носиш синята лента на посредственост.
А евреи влизат в концлагер бързо, казваш?
А ние? Ние живеем в морален концлагер.
Всеки ден те пускат да мечтаеш и после ти казват:
"Нямаш документи, нямаш шанс, нямаш късмет."
И пак се връщаш. В бараката на рутината.
И казваш: "Благодаря. Може ли още един ден?"